Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната употреба. Функцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприемане на писмения текст в съответствие с намеренията на неговия автор. Основният принцип в българската пунктуация е синтактичният. Малка част от пунктуационните правила се обуславят от смислови и интонационни особености на изречението.
Препинателните знаци служат за отделяне на синтактични и смислови цялости в изречението и в текста. Различават се два вида препинателни знаци: знаци за край на изречението и знаци вътре в изречението. Знаците за край на изречението са: точка, въпросителен знак, удивителен знак и многоточие. Удивителният и въпросителният знак, както и многоточието могат да се използват и вътре в изречението.
Знаците вътре в изречението са: запетая, точка и запетая, двоеточие, тире, скоби и кавички. Скобите и кавичките са двойни знаци и служат за ограждане както на думи и изрази в изречението, така и на цели изречения и текстове.
Някои препинателни знаци имат непунктуационни функции и специална употреба при графичното оформяне на текста.