Знакът многоточие се употребява в следните случаи:
Знакът многоточие се употребява за означаване на пауза при прекъсната или недоизказана мисъл вътре или в края на изречението.
Значи, ще се превърнем в отшелници, в аскети... в лицемери, които не виждат красотата на новия свят!
Звънтят, ехтят камбани...
Каква си... бяла, бяла... каква си хубава...
Не може вече, сърце слабее, кураж се губи...
На мене да остане, не вярвам, ама жени нали са...
В неделя със...
Знакът многоточие се употребява за означаване на пропусната част от цитат.
Авторът казва очевидното: „... програмата не притежава собствен ум [...], ако оставиш всичко на нея, със същия успех можеш да хвърляш зарчета“.
[За употреба на многоточие при заглавие и подзаглавие вж. т. 119.5 и 120.1; за употреба на многоточие при цитиране вж. т. 127.3; за съчетаване на многоточие с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]