Удивителният знак се употребява в следните случаи:
Удивителният знак се употребява в края на изречение, което изразява силна степен на подбуда.
Не отваряй крана!
Веднага се заеми с работата си!
Ще отидеш и ти!
Удивителният знак се употребява в края на изречение, което изразява силно желание.
Бог да ти даде здраве!
Дано да успееш!
Де да бях и аз като теб!
[За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
Удивителният знак се употребява в края на изречение, което изразява силна емоция.
О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина!
Какво спокойствие цари тук!
Ах, Мария!
Уважаеми съседи!
О! Не знаех, че си тук.
Ей! Ти, младежът!
[За употреба на удивителен знак при цитиране вж. т. 127.3.]
В края на заглавия удивителният знак се запазва.
Да бъде ден!
Елате ни вижте!
Я, колко макове!
Удивителният знак се употребява вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо.
И те бух! във водата.
Удивителният знак се употребява вътре в изречението за изразяване на отношение към част от изказването.
Близнаците навършиха 102 (!) години.
[Вж. и Скоби, т. 101.1; за съчетаване на удивителен знак с други пунктуационни и непунктуационни знаци вж. т. 135 и 136.]