Библиографското цитиране се състои от библиографско описание, съдържащо сведения за цитирания документ, и препратки, които свързват основния текст с библиографското описание. Източниците се цитират и се описват според посочените в стандарта за библиографско цитиране правила (БДС ISO 690:2011. Информация и документация. Ръководство за библиографско цитиране и цитиране на информационни ресурси). Библиографското цитиране може да се извършва по три начина: в самия текст, под линия и в края на текста чрез самостоятелен библиографски списък.
Избраният от автора начин на библиографско цитиране се прилага последователно в целия текст.
Библиографското цитиране в текста се оформя по следния начин:
В текста може да се даде пълно библиографско описание на документа.
Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или без скоби.
При цитиране в скоби се спазват стандартизираните правила за библиографско описание.
При частично цитиране в скоби само библиографските сведения, включени в скобите, се оформят по стандартизираните правила за библиографско описание.
Както показва в своята интересна студия френският българист Р. Бернар (вж. Някои бележки върху аориста на -ох и върху глаголната система на съвременния български книжовен език. – В: Бернар, Роже. Българистични изследвания. София: Наука и изкуство, 1982, с. 123 – 172), този тип глаголи са изолирани в системата на българското спрежение.
Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се спазват стандартизираните правила за библиографско описание.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация се допуска заглавието ѝ да се съкрати, като се използва предварително уточнена абревиатура.
Граматика на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ)
Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
ГИБИ (Гръцки извори за българската история)
Правилата за цитиране в текста важат и тогава, когато той е поместен в бележка под линия.