Препратките към библиографския списък се оформят по следния начин:
Ако списъкът с цитираната литература е номериран, за препратки в текста служат арабски цифри, които препращат към номерата на съответните библиографски описания в списъка. Препратките с цифри се ограждат в квадратни или в кръгли скоби.
Според мнението на български демографи особено важен въпрос при изследването на населението е „не само колко сме, но и какви сме“[1].
[В библиографския списък:]
1. Минков, Минко П. Демография. София: Албатрос, 1999, с. 259. ISBN 954-8555-62-X.
Ако списъкът не е номериран, за препратка служи фамилното име на автора, дума от заглавието (обикновено първата) или съкращение на източника, след което се посочват годината на издаване на публикацията и цитираните страници. Препратката се огражда в квадратни или в кръгли скоби.
Винаги е будил любопитство въпросът доколко българската приказка е повлияна от европейската или от силната ориенталска традиция (Хоралек, 1989, с. 10 – 11).
[В библиографския списък:]
Хоралек, Карел. За ориенталските приказки в българската фолклорна традиция. – В: Български фолклор, 1989, № 1, с. 10 – 17. ISSN 0323-9861.
Марцианопол се намирал в Долна Мизия, на която бил главен град [Лат. извори..., 1958, с. 394].
[В библиографския списък:]
Латински извори за историята на България. Т. 1. под ред. на Иван Дуйчев и др. София: БАН, 1958. 454 с.
Ако се цитират две или повече публикации от един и същ автор, след името му се добавя дума (или няколко думи) от заглавието на съответната публикация.
Съществуват мнения, че това понятие принадлежи едновременно и на трудовото, и на административното право (Димитров, Добри. Административно..., 1994, с. 65; Димитров, Добри. Държавнослужебно..., 2010, с. 273).
[В библиографския списък:]
Димитров, Добри. Административно право. Обща част. София: Сиби, 1994, с. 65. ISBN 954-8150-16-6.
Димитров, Добри. Държавнослужебно право на Република България. София: Сиела, 2010, с. 273. ISBN 978-954-2806-424.