Библиографското цитиране под линия се оформя по следния начин:
Всяко позоваване на източник се означава с цифрова препратка чрез индекс на съответното място в текста, който насочва към библиографското описание под линия.
За назоваване на именната част на съставното именно сказуемо в ГСБКЕ2 е приет терминът предикатив.
2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София: БАН, 1983, с. 134.
[За мястото на индекса вж. т. 135.3, 135.4, 135.5.]
Номерацията на препратките може да се отнася само за конкретната страница, за част от текста (напр. глава) или за целия текст.
При първо или еднократно цитиране на документ важат правилата за библиографско описание.
1 Вж. Селищев, Афанасий М. Очерки по македонской диалектологии. София: Наука и изкуство, 1981, с. 88.
2 Стойков, Стойко. Синтактичните диалектизми в българския език. – В: Български език, 1968, № 2 – 3, с. 151. ISSN 0005-4283.
При повторно или многократно цитиране на една и съща публикация част от задължителните библиографски данни в първото цитиране може да се изпусне и заглавието да се съкрати, като се използва многоточие.
1 Селищев, А. М. Очерки..., с. 88.
При цитиране на статии от сборници и периодични издания се допуска в текста да се посочат сведенията за публикацията, а под линия – сведенията за изданието, в което е включена. В този случай комбинацията – В: отпада.
За различните икономически подходи при изследване на процесите на глобализацията вж. статията на Р. Чобанова „Икономически подходи за изследване на глобалната технологична промяна“5.
5 Икономическа мисъл, 1997, № 5. ISSN 0013-2993.
При последователно цитиране на няколко публикации библиографските описания се отделят с точка и запетая.
1 Иширков, Ан. Областното име Загорье или Загора в миналото и сега. – В: Известия на Народния етнографски музей, 3, 1923, с. 80 – 88; Сакъзов, Ив. Областното име Загора по нови документи. – В: Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му професорска дейност. София, 1933, с. 356.
При цитиране на различни публикации от един и същ източник сведенията за него се посочват в първото библиографско описание, а в следващите описания те се заменят с означението „Пак там“, след което се посочват съответните страници.
1 Димитрова, Нина. Критични прочити на социалната философия на Лев Карсавин. – В: Философски алтернативи, 2003, № 3 – 4, с. 19 – 29. ISSN 0861-7899; Цацов, Димитър. Евразийството на Лев Карсавин. Пак там, с. 29 – 37.
При последователно цитиране на няколко публикации от един и същ автор името му се посочва за всяка публикация.
1 Вж. и Коледаров, Петър. Най-ранните споменавания на българите върху средновековните карти. – В: Известия на Института за история, 20, 1968, с. 219 – 254. ISSN 0323-9985; Коледаров, Петър. Втората българска държава в старинните карти от ХІІІ – ХІV век. – В: Векове, 1973, № 4, с. 18. ISSN 0324-0967.
Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друга публикация или цитиран в нея източник (непряко цитиране), пред библиографското описание се добавя изразът цитати по, или съкратено цит. по, следван от двоеточие.
1 Този и следващите цитати са по: Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Под ред. на П. Динеков. София: Бълг. писател, 1972.
2 Из писмо на В. Априлов и Н. Палаузов до Ю. Венелин. Цит. по: Кутинчев, Стилиян. Печатарството в България до Освобождението. Принос към културната история на България. София, 1920, с. 253.