Цитатът представлява текст (дума, словосъчетание, едно или повече изречения), който е включен без изменение в друг текст.
Текст с цитат се оформя по следния начин:
Цитатът се огражда в кавички.
Н. Фрай обобщава: „И така, Библията изглежда много по-близка до поезията, отколкото до научното списание“.
[Вж. Кавички, т. 104.1.]
Ако е оформен с шрифт, различен от основния, цитатът не се огражда в кавички.
Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат в отделни кавички.
„Свободното време позволява на мозъка да преработи получената информация – твърди авторът – докато постоянната стимулация възпрепятства процеса на познанието.“
Когато цитат или друг ограден в кавички текст е включен в края на друг цитат, кавичките не се удвояват.
Целта на автора е била да накара еднородците си да се вгледат в своите недостатъци: „Аз питая в себе си вяра, че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш, ще въздъхнеш и ще речеш: „Европейци сме ний, ама все не сме дотам“.
По-нататък авторът съветва: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“. „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“, съветва по-нататък авторът.
(Но: „По-добре да не си припомняме филма „Да продадеш игрите“.“ Това съветва по-нататък авторът.)