Авторовият текст, предхождащ цитата, се оформя по следния начин:
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда цитата.
Емблематичен за творчеството на поета е следният стих: „Душата ми е стон. Душата ми е зов“.
Марк Твен пише: „Истината е най-скъпото нещо, което притежаваме. Нека я пестим!“.
[Вж. Двоеточие, т. 98.7.]
Ако авторовият текст не съдържа израз, който въвежда цитата, двоеточие не се пише.
Въстанието през септември 1923 г. с трагичния си завършек „праща поезията в изгнание“.
Със своята пламенна възхвала на подвига на опълченците Вазов побеждава „на клеветата зъбът“.
Според Л. Каравелов държавата след Освобождението трябва да се устрои съобразно с облика на българския народ, който „няма сред себе си аристократически величия“.
Ако цитатът завършва с пояснителния израз, този израз се пише с малка буква и се оформя по следния начин:
Ако пояснителният израз е след цитираното изречение, той се отделя с тире или запетая.
„Тази монета е уникален фалшификат“, категоричен е специалистът. „Рисковано ли е да пристигнеш в Америка с два долара и един милион мечти?“ – пита художникът.
[Вж. и Тире, т. 102.14.1.]
Ако пояснителният израз е вмъкнат между части на цитираното изречение, той се отделя с тирета или запетаи.
„Най-важната форма на символно изразяване – пише Лесли Уайт – е членоразделната реч.“
или:
„Най-важната форма на символно изразяване, пише Лесли Уайт, е членоразделната реч.“
[Вж. и Тире, т. 102.14.2.]
Ако в цитат е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
„Времето е в нас и ние сме във времето – пише Левски до П. Хитов, – то нас обръща и ний него обръщаме.“
Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 127.5.2.1.
„Времето е в нас и ние сме във времето – пише Левски до П. Хитов – то нас обръща и ний него обръщаме.“
Ако с пояснителния израз завършва първото от две или повече цитирани изречения, той се отделя с тире или запетая и завършва с точка. Следващото цитирано изречение се въвежда с тире.
„Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда справедлив – пише Макгахан. – Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и положително вече не съм хладнокръвен.“
или:
„Дойдох напълно безпристрастен и с намерение да бъда справедлив, пише Макгахан. – Боя се, че престанах да бъда безпристрастен и положително вече не съм хладнокръвен.“
[Вж. и Тире, т. 102.14.3.]