Някои собствени имена от чужди езици се предават чрез транслитериране (предаване на буквения им състав със съответните букви от българската азбука).
Транслитерацията е застъпена в следните случаи:
При имената от чужди езици буквите за звучните и беззвучните съгласни от изходния език се предават със съответните български букви за звучни и беззвучни съгласни независимо от изговора си.
Зигбург (нем. Siegburg), Зигфрид (нем. Siegfried), Лимож (фр. Limoge), Варад (фр. Varade)
При имена от руски език буквите о и е се предават съответно с о и е независимо от изговора си.
Бородино (рус. Бородино), Евтушенко (рус. Евтушенко), Москва (рус. Москва), Ростов (рус. Ростов)
При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав, ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от изговора си.
Довженко (от укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бардейов (слов. Bardejov), Прешов (слов. Prešov)
При имена от английски, немски и шведски език буквата r се предава с р независимо от изговора си.
Бьорн – Børn (шв.), Едуард – Edward (англ.), Джордж – George (англ.), Роджър – Roger (англ.), Флорнес – Flornes (шв.), Хановер – Hannover (нем.)
Допуска се буквата s в края на имена от английски език да се предава със с или з.
Дикенс и Дикенз – Dickens, Холмс и Холмз – Holmes, Чарлс и Чарлз – Charles; Голсуърти и Голзуърти – Galsworthy, Солсбъри и Солзбъри – Salisbury
Буквеното съчетание ng в имена от английски, немски и други езици се предава с буквеното съчетание нг.
Гронинген – Groningen (нидерл.), Инге – Inge (нем.), Меринг – Mehring (нем.), Нотингам – Nottingham (англ.), Солинген – Solingen (нем.), Тулинге – Tullinge (шв.)