Полупряка реч е вътрешната реч или мислите на герой от художествен текст, които авторът представя с присъщите за този герой изразни средства, но не ги предава като пряка реч.
Текст с полупряка реч се оформя по следния начин:
Полупряката реч се пише на същия ред, на който се пише и авторската реч, но се оформя без кавички и без тире.
Излиза и отива у Стоенкини. Още от вратнята сърцето ѝ затреперва. На, сега ще ѝ каже Стоянка, че приела много здраве от Стоенча, че за Коледа си иде.
Ако полупряката реч е самостоятелно изречение, то започва с главна буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч.
Гледаше мрачно и втренчено пред себе си. Сълзите ѝ се попиваха от горчива мъка, от безропотно примирение. Да, ясно беше. Той не искаше да загуби свободата си, да ограничи възможностите си с едно провинциално момиче, което не можеше да му осигури нито пари, нито връзки с недостъпния свят.
В душата ѝ кипяха недоумение и гняв. Нима войната не бе разбила и нейния живот? Нима не бе загубила тия отминали години безвъзвратно? Нима не ги губеше и сега?
Мария се наведе напред и хвърли поглед върху циферблата на скоростта. Стрелката показваше сто километра в час. Каросерията трепереше от напрежение, въздухът свистеше, а дърветата и храстите отлитаха назад като пометени от вихрушка. Е, папа го прекаляваше!...
Ако полупряката реч е включена в авторовото изречение, преди нея се пише двоеточие, тя започва с малка буква и завършва с препинателен знак, както при пряка реч.
Шибил я гледаше учуден: какъв ще е тоя дявол?