Пряката реч е чужда реч, предадена дословно от автора на даден текст.
Текст с пряка реч се оформя по следния начин:
Пряката реч на всеки участник в диалога започва с главна буква, на нов ред, като се въвежда с тире и шпация след него.
– Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
– Какво ще ѝ гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде...
[Вж. и Тире, т. 103.1.]
Авторовият текст, предхождащ пряката реч, се оформя по следния начин:
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа израз, който въвежда пряката реч.
Все още изплашена, тя каза строго:
– Как посмяхте да влезете тук? Знаете ли чие е това лозе?
[Вж. Двоеточие, т. 98.5.]
След авторовия текст се пише точка или друг знак за край на изречение, ако този текст не съдържа израз, който въвежда пряката реч.
Ирина и Бимби довършиха десерта си.
– Ще се раздвижим ли? – попита той.
Пряка реч, придружена от пояснителен авторов текст, се оформя по следния начин:
В края на пряката реч, която завършва с пояснителен авторов израз, не се пише точка. Въпросителен знак, удивителен знак или многоточие се пишат.
Ако пряката реч завършва с пояснителен израз, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка.
– Вярно, ти не приличаш на продавачка – поправи се без смущение той.
– О-о! Добър ден, бай Иречек, как си, добре ли си? – извиква бай Ганьо с един най-приятелски тон, щом влиза в кабинета на стопанина.
[Вж. Тире, т. 102.15.1.]
Ако пояснителният израз е между частите на изречение от пряката реч, той се пише с малка буква и се отделя с тирета от двете страни.
– Някои дни – започна мама дрезгаво – слушам тиктакането на онзи часовник в коридора.
[Вж. Тире, т. 102.15.2.]
Ако в изречение от пряката реч е вмъкнат пояснителен израз в позиция, където е необходима запетая, запетаята се прехвърля след пояснителния израз (преди тирето).
– Мисля, че съм малко влюбена – прошепна Ема, – но се страхувам да дам воля на чувствата си.
Допуска се да не се пише запетаята, уговорена в т. 131.3.3.1.
– Мисля, че съм малко влюбена – прошепна Ема – но се страхувам да дам воля на чувствата си.
Ако пояснителният израз е между две изречения от пряката реч, той се пише с малка буква, отделя се с тире и след него се пише точка. Второто изречение от пряката реч се въвежда с тире.
– Искаме да наемем лодката – заговори най-сетне човекът. – Нали може?
[Вж. Тире, т. 102.15.3.]
Ако пояснителният текст е самостоятелно изречение, той се пише на същия ред с главна буква, отделя се с тире и завършва с точка. Ако пряката реч продължава, се пише второ тире.
– Значи, ти си ученичка от гимназията!... – Удивлението му ставаше голямо. – В кой клас?
Допуска се пряката реч да се оформи като цитат.
Усмихваше ми се свенливо и питаше: „Как изглеждам?“. А аз отвръщах: „Идеално. Изглеждаш идеално“.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.]