Двоеточие се пише при въвеждане на цитат, когато авторовото изречение съдържа дума или израз, който препраща към цитата.
При основаването на Българското книжовно дружество Васил Друмев казва: „Без помощта на науката един народ никога не би достигнал да има значение за цялото човечество“.
В писмо от 1597 г. Галилей пише: „Прочетох Вашето съчинение с голямо удоволствие. Аз съм отдавна на страната на Коперник“.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.4.1.]
Двоеточие не се пише, ако в авторовото изречение няма дума или израз, който да въвежда цитата.
Творческата фантазия на Боян Пенев с неумолима, естествена сила се превръща в „игра на духа“.
Гьоте с убеденост защитава универсалистката идея за обединението, твърдейки, че „времето на националната литература отмина“.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.4.2.]
Двоеточие не се пише, когато се цитира отделна дума или словосъчетание.
Ученият нарича това състояние на аза „неопсихика“.
В своята трилогия Иван Хаджийски нарича селянина „емигрант в града“.