Двоеточие се пише между две прости изречения в състава на сложното, когато първото от тях има обобщаващ характер, а второто го конкретизира.
Накрая оставаше да реши само едно нещо: как да се прибере възможно най-бързо.
Всички тези катаклизми водят до следния важен извод: да преразгледаме отношението си към природата.
Нещата тръгнаха съвсем наопаки: вместо мир започна война.
Изкуството познава и не може да не познава правила: те обаче са гъвкави и променливи, винаги готови да отстъпят място на други, които по-добре ще изразяват неговата природа.
Паскал не само напълно съзнателно използва оръжието на смеха, но и сам го обосновава теоретически: само насмешка заслужават предметите, които сами възбуждат смях.
[За употреба на тире вж. т. 102.10.]
Двоеточие се пише между две прости изречения в сложното в причинно-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях.
Познавам го добре: той е мой стар приятел. (Срв.: Познавам го добре, тъй като той е мой стар приятел.)
От читалището дойдоха хора: търсеха съдействие. (Срв.: От читалището дойдоха хора, понеже търсеха съдействие.)
Децата трябва да спортуват: спортът създава навици и дисциплинира. (Срв.: Децата трябва да спортуват, защото спортът създава навици и дисциплинира.)
[За употреба на тире вж. т. 102.11.]