С главна буква се пишат съществителни, прилагателни имена и местоимения, които се отнасят до Бог с изключение на случая в т. 51.1.
Защото Ти си пазител на душите и телата ни.
Отче наш, Който си на небесата,...
Вдигнал набожно взор към небесата, той приемаше благословия от нашия Спасител.
Христос е Син Божи и Богочовек.
И царството Му не ще има край.
В християнството Светият Дух е едно от лицата на Светата Троица.
Във фразеологични съчетания съществителните Бог и Господ се пишат с малка буква.
Не дай боже да се върне!
Пази боже сляпо да прогледа!
Един господ знае кога ще свърши всичко това.
Здрав съм, слава богу!
Каква жена, боже мой!
Помогнете ми, за бога!